Най-разпространеният елемент в космоса. Водородът има уникални свойства, които не позволяват пълното му присъединяване нито към алкалните, нито към халогенните елементи. В своите степени на окисление +1 и -1 той никога не образува самостоятелни йони, а само молекулярни групи, за разлика например от Na+ i Cl Ё. От геохимична гледна точка най-рационално е клетката на водорода да се обособи от останалите елементи. Разполагането му в съседство с хелия, от една страна, отразява закономерностите на изграждане на първия електронен слой, и от друга - дава възможност водородът да се включи естествено в геохимичното поле на флуидните компоненти. Газообразното състояние на водорода и на най-важните му природни съединения в земни условия, включително на водата в процесите на магматизъм, има изключително важни последствия не само за характера на процесите на планетарна еволюция, но според Маракушев, Безмен(1983) - и за самото им възникване. Отделянето на водородни флуиди при кристализацията на течното желязно ядро на планетата стимулира тектоно-магмената активност. Дори от космична гледна точка, като абсолютно преобладаващ и първооснова на всички процеси на синтез на тежки ядра, водородът заема обособено положение. Не бива да се забравя, че тази единствена клетка на периодичната система значи много повече от всички останали, взети заедно. Водородът определя количествената и качествена същност на Вселената.  

Според квантовата механика несвързаните частици , които могат да се приемат за практически свободни, имат непрекъснат енергитичен спектър, докато частиците които се задържат от някакви сили в ограничен обем от пространството, имат дискретни енергитични нива. За енергията на електрона от уравнението на Шрьодингер се получава комплект от дискретни стойности, т.е. електронът не може да има произволни значения за енергията си, а само разрешени, пропорционални на някаква единица енергия. След решаване на вълновото уравнение за атома на водорода се получават стойности, цяло число пъти пропорционални на Е1 = -13,6 еV, стойност, получена и от "старата" квантова теория за първата орбита на Бор.

В общия случай за едноелектронна система (водородния атом и водородоподобните йони) енергията на електрона зависи само от главното квантово число.